и ние...

Заедно с кратко описание на маршрута...

26 април
Тръгнахме от София в 7 часа сутринта. Пътя до Калотина е 50км, ремонтиран, взима малко повече от половин час.
Не случайно по пътя няма бензиностанции, причината е безакцизната безниностанция на границата в която можете да заредите дизел за 0.95 евроцента литъра (Сравнено с 2.30лв в нормална безниностанция). Така зареденият резервоар спокойно може да стигне до Дубровник.
Дори е повече от желателно да стигне, защото иначе риска да осъмнете в някоя босно херцеговска пустош е голяма.

Пътят до Ниш е ремонтиран е в много добро състояние. Качвайки се на магистрала при Ниш си взехме билетче, което се плаща пристигайки в Кралево с незнайни сръбски пари или по лесно с кредитна карта (сумата е 330 динара). Минахме Кралево и продължихме към границата с Босна.

Продължихме за Босна и Херцеговина, за целта хванахме пътя за Вишеград.

Границата между Сърбия и Босна и Херцеговина беше повече от екзотична. Намира се в национален парк. Границата причилича на нещо като пункт за проверка на контрабанден дърводобив каквите има в българските планини. Преди да преминем сръбската граница ни спряха, при място приличащпо на малка горска хижичка изкочи девойка с зеелена шапчица, зелена тениска и панталони тип цвят каки. Девойката поиска 50 динари, които по нашите сметки са 1 лев, защото сме преминали през Сръбският национален парк „Мокра гора”.

След това следва същинската „граница”. Границата е една дървена бариера, която се обслужва от служители приличащи повече на планински водачи отколкото на граничари. Взимат ти паспортите и нещо правят с тях около 15 минути. Предполагам че ги записват в някакви тетрадки или бакалски тефтери от средновековието. На такова място е трудно да си представиш, че човек има друга комуникация освен телефон с шайба. Иначе мястото е уредено и с поредица от спедиторски фирми. Офисите им са разположени в нещо като планински кантони, построени от метал или дърво. В тях има по един стол, пейка или маса и евентуално телефон. Не предполагат извършването на сериозна външнотърговска дейност.

Достигнахме до Вишеград. На излизане от града, разчитайки на почти безупречната Невена (гласът от IGo GPS навигатора), леко пообъркахме пътя.
Истината е, че на първият мост, при единственият в града сфетофаср трябва да се завие надясно. Девойката от навигатора се опита се да ни прекара през един пешеходен мост, малко по-надолу.

На излизане от въпросният Вишеград ни позасече един местен полицай. Бяхме «настъпили» някаква осова линия на платното, която според мен не беше много видима. Полицаят си поговори с нас, но нямаше достатъчно лингвистични способности да си поиска парички и ни пусна без повече проблеми.

След като излязохме от Вишеград попътувахме покрай живописната река Дрина.
Силно впечятление прави ярко зеления (син според Любо) цвят на водата.
Пътя се вие покрай водата и преминава през поредица от тунели.
Тунелите по пътя са много- над 40 (четиридесет) номерирани в низходящ ред и кръстени на местни партизани.

По пътя ни понаваля дъжд, но това не бее проблем за новите ни гуми Michelin Alipn 195/65/15.

Преминахме през Горажде. Надупчените от куршуми къщи са доста подтискаща гледка в град Фоча. Белезите от войната се срещат на всяка трета къща. Иначе живота тече на пръв поглед все едно винаги всичко е били нормално.

Следва планина. Живописният маршрут беше предвестник на големите завои, които ни чакаха. По пътя можете да срещнете и бивши почивни станции, че дори и паметник видно строен във времето на развитият социализъм.

Пътя продължи да се стеснява, докато разминаването на две коли започна да изглежда невъзможно. Вие се пред живописни планини, но е трудно да си представиш че това е място през което пътуват туристи. По скоро прилича на път в дълбоките български провинции през които минава по една кола на един час.

В този участък се сетих за идеята да потърсим Assistance компания в случай на нужда по пътя. Честно казано не можах да си представя например така познатите от България коли на Interamerican Assistance да „дофтасан” на подобни диво място. За това пък на всеки втори стълб има ръчни нарпавени табели с някакъв теелфон, който решихме че е на някаква места сервизна фирма или самозван майстор на който може да се разчита в случай на нужда.

 

27 април 2-ри ден

Тръгнахме към 11 часа  да се запознавем със забележителностите на
Дубровник  Апартамената който резержирахме от София  беше с прекрасна гледка към Стария град и остров Локрум. По препоръка на нашият хазяин  се отправихме към Стария град и си купихме билетчета за стената която заобикаля града. Тя е с дължина 5 км с невероятни панорами които се разкриват след всяка направена крачка.  Въпреки 50 куни на човек( около 8 евро ) които платихме за обилката не съжалихме за нито един евроцент  който сме дали. След обиколката на стената която ни отне около 1.30 2.00 часа  се отправихме по уличките на  стария град които вече бчхме видяли от високо. Разходихме се по Страдун ( главната улица в Стария град), хапнахме сладолед ( не е лош) и продължихме към Фонтана на Унофри, освен това видяхме Ректор палас  Католическа катедрала  и Доминиканския манастир който беще затворен но успяхме да влезем в двотора което е хубаво и спокойно място ако не ви налетят група от японски туристи.  След това се отправихме към пристанището с цел да хапнем и да проверим ниакаква разходка до островите. Панорамната разходка  около Дубровник струваше  80 куни  отказахме се с цел да иа направим  в будва  и се отпправихме в посока Черна гора до Будва йне стигнахме но обиколихме целият Которски залив  Спряхме в котор разгледахме стария град  (Такса няма)които е в пъти по малкък от стария град в дубровник  купихме си боро цигари Боро по евтини от България Възхитихме се на огромният лайнер койито бесхе акостирал на пристранището  и  имахме нам,ерението да посетим будва но по пътя добре позната полицейска плак ни спря и ни осуети намерението оказа се цхе сме в нарушенхие засхтот посред бял  ден нямахме запалени фарове. Полицайте в Черан гора са подкупни  като по нашенско  и вместо установените от закона 35 евро глоба дадоме 10 евро кеш на полицаия и след 40 минути загубено време продължихме за фррръ то което ни стовари на място което ни спесто окло 30 км обикаляне по залива които вече бяхме обходили. За около 1.30 минути бяхме отново в Дубровник На границата с черна гора ни провериха за алкохол месо цигари  вече аи бяхме купили от Черна гора но добре порибрани  в багажника за да не дразнят митничарите излишно  Черна гора   с национална валута евро и не е в европейскиа съюз. Малко поевтина е от Хърватска.

 

очаквайте продължение...